ТРЕТИ МАРТ
Национален празник на Република България
132 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО

       ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Ген. Николай Столетов
Ген. Фьодор Радецки
Руски военачалник, ген. Завършил Физико-математическия факултет на Московския университет. Участвал в Кримската война 1853-1856. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 командвал Българското опълчение, ръководил отбраната на Стара Загора и Шипка. Преустроените от С. в кръгова защита опълченци успяват да издържат на непрекъснатите атаки на турците на 11 (23) август, докато пристигне руското подкрепление, командвано от ген. Ф. Ф. Радецки. Възглавявал зимния преход на Балкана и сражението при Шейново.
Руски военен деец, ген. През 1845 завършва военно инженерно училище, а през 1849 - Генералщабна академия в Санкт Петербург. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 е началник на Южния отряд, който отбранява проходите на Стара планина. Оказва решителна помощ на опълченците при отбраната на Шипченския проход. Когато на 8 (20) август той получава съобщение ,че "положението на Шипченския проход е отчайващо", на 10 (22) август насочва резервите от гр. Елена и Търново към Шипка. На 11 (23) август - най-тежкият ден от отбраната на Шипка, следобед към 17 ч той пристига на помощ с две сотни казаци по двама на кон и взвод планинска артилерия и до вечерта турците са отблъснати и Шипка е спасена .
Генерал Йосиф Гурко
Руски военен деец, ген.-фелдмаршал. По време на Руско-турската освободителна война1877-1878 му е поверено командването на Предния отряд на руската армия, в състава на който влизало и Българското опълчение. Под негово ръководство отрядът след преминаването на р. Дунав при Свищов се отправил на юг, освободил редица селища, стигнал до Търново и оттам се прехвърлил през Хаинбоазкия проход, считан от противника за непроходим, водил бойни действия при Стара Загора. Под натиска на превъзхождащия го противник бил принуден да отстъпи към Стара планина и се установил на Шипченския проход. След като укрепил позициите на Шипка, му било поверено командването на руските войски, които водели боеве в района на Плевен. След освобождаването на селата Горни Дъбник и Телиш Г. поел ръководството на руската армия по прехвърлянето и през Арабаконашкия (дн. Ботевградския) проход и въпреки тежките зимни условия в началото на януари 1878 се озовал в София. След това Г. освободил Пловдив и превзел Одрин. Със своето бойно майсторство допринесъл изключително много за крайната победа на руската армия на Балканския боен театър и с това ускорил подписването на Санстефанския договор 1878
САНСТЕФАНСКИ МИРЕН ДОГОВОР 1878
       Договор, подписан между Русия и Османската империя на 19 февр. (3 март). С него се слага кр. на Руско-турската освободителна война 1877-1878. Подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой). Договорът е прелиминарен - т. е. предварителен, и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. С. м. д. съдържа преамбюл, 29 чл. и заключение. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Нейната площ е над 170 000 кв. км. В територията на България влизат цяла Северна България без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат територии, близки до определените на Цариградската конференция 1876. Според договора начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Третира се плащането на годишен данък. С. м. д. санкционира редица придобивки и за др. балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави. С. м. д. урежда редица аспекти от Източната криза. Увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.

... Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха И твойто име само кат мълвяха,умираха без страх....


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ!!!
132 ГОДИНИ СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

       В навечерието сме на нашия светъл национален празник 3 март.
Преди 132 години в малкия неизвестен дотогава град Сан Стефано се подписва договорът за мир. Той възвестява появата върху картата на Европа на независима българска държава, която включва 80 % от нейната етническа територия на Балканите.
      
3 март е ден на нашето Освобождение. Народният поет Иван Вазов, чийто стихове са "най-живото и многолюдно ехо от този период" го нарече "Избавление" в едноименната си стихосбирка, отпечатана през 1878 г. в Букурещ.
        Руско-турската освободителна война е изключително събитие в историята на България. Нашият народ с чувство на дълбока признателност си спомня подвизите на руси и опълченци, които записаха с кръвта си славни страници в историята на българо-руската бойна дружба и извоюваха свободата на отечеството ни.
         Освобождението на България от турско иго бе резултат от действието на два фактора - Руско-турската война и българската национална революция. Опълчението бе най-масовият и организиран български въоръжен отряд, който участва в състава на руската Дунавска армия. Опълченците се сражаваха рамо до рамо с руските воини и с подвизите си при Стара Загора, Шипка и Шейново извоюваха правото на България да бъде свободна.
           Българският народ не чака със скръстени ръце да му "дарят" свободата, Освен в българското опълчение, в чиито редове постъпват 12822 доброволци, вражеският тил кипи от нападенията на десетки чети, предвождани от вехти и млади войводи. Българите разузнават, посочват най-преките пътища и пътеки, разрушават или строят мостове, копаят окопи, носят вода и се грижат за ранените.
           
Известно е, че през юли 1877 г. в Сопот избухва масово народно въстание. Сопотненци се бият за своята свобода три дни.
             На 10-12 юли в Сопот се установява българска власт. Начело на местната управа застава хаджи Гьока Павлов. Заедно с местния революционен комитет той организира отбраната на града, която по същество е въоръжено въстание. То е отклик на възванието на БРЦК от 12 април 1877 г. На източния и западния сектор  се строят барикади. Хаджи Гьока поема командването на източната, карловската позиция, а западната към Ахиево /Анево/ - Мичо Кичука, който е убит.
            Град Сопот активно участва в Руско-турската освободителна война.57 души постъпват в Българското опълчение и се сражават достойно за свободата на отечеството. Сред тях е поручик Аврам Иванов Гуджев и унтерофицерите Константин Несторов Капанов, Матей Андреев, Николай К. Слепов, Петър Минков, Христо Иванов хаджи Кирков, редниците Димитър Слепов, Кирко Слепов, Христо Попов /убит/ и др.
             На 13 януари 1878 г. отрядът на генерал Павел Карцов влиза победоносно в Сопот. Заедно с русите се завръщат и бежанците от Троянския край. В своето "родно пепелище" сопотненци посрещат братята освободители.
              За Сопот по-късно генерал П. Карцов пише: "Трудно е да си представи човек какво са направили от него турците. Сега Сопот с двете си разрушени черкви представляваше площад от обгорели развалини, в които не е останал камък върху камък.
              Паметни за генерал Карцов остават трогателните сцени по посрещането на освободителите в Сопот: "Облечените в черни дрехи… говореха нещо, покланяха се, с вълнение ни стискаха ръцете, гладеха шиите на конете и като деца едновременно плачеха и се смееха от радост. Една от стариците неочаквано падна на колене, прекръсти се , погледна към небето и чисто произнесе по славянски: "Благодарим Тя, Господи, яко днес видеста очи  мои спасение наше."

Бягството на сопотненци от турските кланета
Посрещането на ген. Карцов в Сопот
Ген. Павел Карцов