Академик Антон Николов Дончев е роден на 14.09.1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г.
Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия с ясното съзнание, че истината е сложно нещо и много често е горчива.
Първият си самостоятелен роман “Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас”, публикува в далечната 1961 г. В него, като изследва причините и следствията на една от първите български национални катастрофи показва, че в българската литература се е появил творец, за когото Клио – музата на историята ще стане орис и съдба.
Втората книга на Антон Дончев “Време разделно”, написана само за 45 дни, го поставя в редиците и на българските, и на световните класици.
Снопче моливи, пуловерът и дневникът, в който е отбелязвал терзанията си през всеки един от тези дни, са спомените, останали му от лето 1963-то.
“Време разделно” и досега остава най-известният български роман в световната литература. Тази култова творба на Антон Дончев е издавана 17 пъти в България в тираж един милион и е преведена над 25 езика в дву милионен тираж.
Великата сага за Родопите става хит в цяла Европа и Америка, където излизат над 200 рецензии.
През 70-те години на отминалия век – малко след премиерата на “Време разделно” в САЩ, книгата е включена в програмата на славянските факултети на световните университети.
Получава и номинация и в Америка за най-добър исторически роман. Това е уникално събитие, тъй като фондацията “Джеън и Ървинг Стоуън” удостоява с високата чест само автори, родени в Новия свят. Световните критици свалят шапка пред Антон Дончев и нареждат произведенията му до тези на Исмаил Кадаре, Иво Андрич и Джеймс Джойс.
Страстите български и съдбовни напират и от филма на Людмил Стайков от 1987 г. Превърнал се в един от най-големите хитове в седмото изкуство на България, той получава много наши и чуждестранни награди, сред които е и наградата на федерацията на киноклубовете на международния кинофест в Кандис, Испания през 1988 г.
Следват още много творби и още успехи... Днес съчиненията на Антон Дончев са подредени в 9 тома, които издава най-авторитетното българско издателство “Захарий Стоянов” на Иван Гранитски - и се надявам, че те ще бъдат представени и тук, в тази тържествена зала.
През 1999 г. за своето цялостно творчество акад. Антон Дончев получи най-авторитетната награда за балканска литература “Балканика”, смятана за балкански “Нобел”.
През 2003 г. Българската академия на науките му присъди най-високата научна степен – академик, като най-изтъкнат представител на историческия роман в България и майстор на епоса със световна известност.
През декември 2004 г. ректорът на Софийския университет Боян Биолчев му връчи и Голямата награда за литература и почетния знак на синя лента – още един символ на признание на творческата му одареност.
Към това съзвездие от признания, днес ние ще добавим и нашето. Нашето признание за многолетната му приобщеност към библиотеките в България, към нашето училище, към българската и световната книжовна култура.
