Община Сопот

Природа и климат

Оценка на читателите: / 26
Слаба статияОтлична статия 
     Селищната мрежа, обхващаща 2 населени места, е развита основно в равнинната част на Общината и в ниските части на планинските склонове, ограждащи западната част на Карловското поле. Надморската височина на територията на Общината варира в рамките на 500 - 510 метра.
       В климатично отношение Общината попада в преходно-континенталната климатична област. В сравнение с другите Подбалкански полета климатът е по-мек и по-топъл. Температурните инверсии са рядкост. Зимата е мека при средна температура през Януари около 0 и минус 1 градус, средногодишният брой дни със снежна покривка е 20 - 25. През лятото, което е умерено топло, има 60 дни със среднодневна температура около 20 градуса. Валежите са умерени - около 653 мм/кв.м средногодишно, с летен валежен максимум 217мм/кв.м /през юни 95мм/кв.м/ и зимен валежен минимум 116 мм/кв.м /през февруари - ЗОмм /кв.м/, максимумът им е през Май - 82 мм /кв.м, а минимумът - през месеците Февруари и Март.
Поземлени и горски ресурси
     Поземлените ресурси на община Сопот са с размер от 56 000 дка, или 56 кв.км. По размер на територията Общината може да бъде включена в групата на общините с малък размер на площта си. По този показател тя се нарежда на едно от последните места в Пловдивска област.
Въздух
     Климатичните фактори в разглеждания район определят до голяма степен нивото на замърсяване на въздуха.
Замърсяването на въздуха е резултат от:
- интензивния поток от пътни транспортни средства, обусловен от главния шосеен път 1-6 София - Бургас.
- масовото използване на твърди горива от населението през отоплителния сезон;
-  емисии от незапръстени и необработени депа за ТБО /регламентирани и нерегламентирани/.
Територията на Общината не е източник на озононарушаващи вещества. Няма данни от оторизирани лаборатории за направени емисионни замърсявания.
ЕКОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА
Екологичното състояние на Община Сопот може да се оцени на основата на характеристика на отделните компоненти на околната среда и степента на тяхното замърсяване.
На територията на Общината съществуват производствени обекти, които са причинявали, а в последните години спорадично, макар и по-рядко и в по-малки размери, значително замърсяване на водите и почвите. Съществуващите екологични проблеми са резултат от:
Хаотичното разположение на депа и сметища за битови отпадъци, както    и    безразборното    им    ползване,    особено    от    двете    големи машиностроителни фирми на територията на Общината.
     Неспазване  на нормативната уредба за ритмично  проектиране  и строителство на канализация за отпадни води и необходимите за тази цел пречиствателни съоръжения.
Водни ресурси
     vodopadПрез територията на Общината не преминават сериозни речни потоци. За осигуряване на напояването на земеделските земи се разчита на изкуствени водни басейни. На територията на Общината се намират четири водосъбирателни басейни /микроязовири/ с обща водовместимост от 830 000 куб.м. - "Арменица", "Малкият друм - Мурла", "Анево-2" и "Анево-3".
Подземни природни богатства
     Независимо от малката си територия Община Сопот разполага с подземни природни богатства. Югозападно от с. Анево има находище от лигнитни въглища на малки дълбочини. Дебелината на въглищния пласт е от 1,4м. до 11,5 м. Находището все още не се експлоатира.
Защитени територии и други чувствителни екосистеми
На територията на Община Сопот попада част от Националния парк "Централен Балкан" - 15 480 дка.
Води
     Замърсяването на повърхностните води на територията на Община Сопот е намалено до минимум следствие на изграждането на канализация в село - Анево, както и на най-модерната пречиствателна станция за пречистване на отпадни води изградена с европейски средства на територията на общината през 2010г..
Замърсяване на повърхностните води възниква вследствие на неекологосъобразно извършване на стопански дейности (животновъдство).
Повърхностните и подземни води се замърсяват от експлоатираните регламентирани и нерегламентирани сметища на територията на Община Сопот. При тези сметища естественият поток от отпадъчни води прониква в подземните водни хоризонти и предизвиква в някои случаи значително и трайно замърсяване. Допълнително атмосферните води, стичащи се по скатовете на отпадъците, замърсяват повърхностните води. Най-сериозно е замърсяването от депото южно от ВМЗ ЕАД, намиращо се на територията на Община Карлово.
     С висока чистота и добри питейни качества са и подпочвените води по речните тераси. Те, заедно с речните води от горните течения на планинските потоци, се използват като ресурс за питейно и битово водоснабдяване на населените места от Общината. Използваният дебит на тези води гарантира нормалните потребности на населението от питейни води. Капацитетът на водите с високи питейни качества, който стои като резерв за бъдещите потребности, е незначителен.
На територията на Община Сопот има 4 язовира. Данните за тези язовири са както следва:
Язовир "Сопот - 1"
iazivirОбщ завирен обем - 50 000 м3;
Мъртъв обем - 10 000 м3;
Височина на стената - 11,00 м;
Дължина на стената по короната - 97,00 м;
Водоизточник - р. Манастирска;
Залята площ - 12 дкa.
Язовир "Сопот - 2 - Мурла"
Общ завирен обем - 350 000 м3;
Мъртъв обем - 35 000 м3;
Височина на стената - 18,00 м;
Дължина на стената по короната - 269,00 м;
Водоизточник - р. Мурла;
Залята площ - 49 дкa.
Язовир "Анево - 1"
Общ завирен обем - 30 000 м3;
Мъртъв обем - 10 000 м3;
Височина на стената - 10,00 м;
Дължина на стената по короната - 220,00 м;
Водоизточник - дере;
Залята площ - 9 дкa.
Язовир "Анево - 2"
Общ завирен обем - 400 000 м3;
Мъртъв обем - 15 000 м3;
Височина на стената - 16,00 м;
Дължина на стената по короната - 340,00 м;
Водоизточник - Аневско дере и канал;
Залята площ - 60 дка.
 
Почви
     Състоянието на почвата на територията на Община Сопот е застрашено от вредното въздействие на редица замърсители.
Основните източници за тяхното замърсяване съществуват и те са свързани с промишлеността; транспорта; отпадъците; химическите средства, "пренесени" чрез праха и аерозолите по въздушен път; инфилтрацията на замърсени с вредности води; селскостопански обработки, строителни и др. дейности в самите населени места.
     Всички изследвания до сега показват, че около 80% от замърсяването на селскостопанските площи се осъществява по въздуха, а останалите 20% - със замърсените поливни води, т.е. както при почвата, така и при растенията, замърсяването е комплексно.
Замърсяването на почвите с нефтопродукти има локален характер и той може да се очаква в териториите около изградените по главното шосе на Общината газо и бензиностанции, паркинги, алеи и др. В селищната среда мерки не са необходими, тъй като почвите в тези райони обикновено не се обработват. В обработваемите земи това замърсяване е сериозен проблем, защото освен почвата, (където се нарушава нитрификацията), се атакуват и подпочвените води.
     Почвите се замърсяват също от експлоатираните сметища. Поради характера на компонентите на почвите замърсителите от отпадъчните води от сметищата се акумулират в тях и нарушават екологичното равновесие в повърхностните, а понякога и в по - дълбоките почвени слоеве.
Тъй като основното замърсяване на водите и почвите се дължи предимно на сметищата за твърди битови отпадъци, а също така и на непречистените битови и промишлени води на населените места, по приоритети решаването на проблема за екологосъобразна околна среда е следното:
- Решаване   на   проблема   с   отпадъците   на   Общината.
- Организирано събиране и извозване на твърдите битови отпадъци в цялата Община.
- Разделно събиране на отпадъците;
- Техническо осигуряване на сметосъбирането и сметоизвозването;

 

Последна промяна (Вторник, 14 Септември 2010 09:49)

 
пожари