Община Сопот

Радиното училище

Оценка на читателите: / 28
Слаба статияОтлична статия 
ДЕВИЧЕСКОТО УЧИЛИЩЕ И ЕКСПОЗИЦИИТЕ В НЕГО

radino2     Девическото (Радиното) училище е построено през 1850 година. То е едно от първите девически училища в България. Опожарено е през 1877 година по време на Руско-турската война заедно с църквата "Свети Петър и Павел", а през 1879 година възстановено. След Освобождението до 1917 година се е ползвало като килимарско училище, а от 1917 до 1930 година поради пожар в новото училище, при който то изгаря, учебните занятия се водели пак в девическото училище и в някои частни сгради. Горният етаж е използван като училище, а долният - като театрален салон към читалището. За уредбата на училището черпим сведения от спомените на Парашкева Хаджи Гьокова. "Помня много добре        Старото училище - девическото. То се състоеше от една голяма дълга стая (като салон) и една малка, на чиято източна страна беше направено седалището на учителката. Метър и половина повече повдигнато от земята с две стълби и наоколо заобиколено с изработени изрядни дъски. Отдолу беше тъмницата, която служеше за затваряне на провинените ученички. Отпред имаше два чина. Предният по-къс, вторият по-дълъг. От двете страни бяха поставени дъсчици като перваз, те служели на учениците да изучават буквите на пясъка, поставен в тях. На стената висяха няколко табла напечатани с уроците, които са учени преди нас." На "песочниците" ученичките се учели да пишат, по таблиците учели четенето. Зад предните два чина имало "около десет обикновени чина", на които били разпределени учащите се по години.

     radinoОписаното в тези спомени, с някои изменения, може да се види и сега. Едно от помещенията пресъздава класна стая от времето на Възраждането. В друга стая е поместена постоянна изложба на Вера Вазова - племенница на народния поет, с графики на изгледи от стария Сопот. Също така има и експозиция за развитието на учебното дело в града.

     Девическото училище, както и много други места в Сопот, са описани в романа "Под игото" на патриарха на българската литература Иван Вазов. От името на Рада Госпожина - една от главните героини в книгата, учителствала в града, идва и наименованието Радино училище. Незабравим момент от повествованието е главата "Радини вълнения", в която се проследява годишният изпит на възпитаничките на младата учителка.

     Просветното дело в България по време на турското робство минава през два етапа на развитие - килийно образование и светско. В продължение близо на четири и половина века (от XV до 40-те години на XIX век) единствените огнища на образование били килийните училища - манастирски, църковни и частни.

     В мъжкия манастир "Св. Спас" създаден през XII-XIII век, разрушаван от поробителите и пак възстановяван от населението през цялото време на робството е кипял просветен и книжовен живот. Тук е имало килийно училище и певческа школа. В манастирското училище са получили образование стотици младежи от Сопот и други селища. Един от най-плодотворните му периоди е свързан с името на йеромонах Никодим - роден в Сопот, завършил епархийското училище, а после и духовна академия в Киев, донесъл и превел много книги от Киев. По спомени на един монах от манастира "той беше истински светилник на голяма светлина и просвета, запалени в манастира".

     radino1Килийно училище е имало и в девическия манастир "Въведение Богородично" - основан през 1665 година, ограден с чардаци, с около 50 килии за монахините. За целта е служела южната стая на втория етаж. Учителки в това училище са били монахините Евгения, Евпраксия, Замфира, Евлампия, Христина. Монахиня Евпраксия, чието светско име е Елена Бенчева, е и игуменка на манастира. По време на нейния престой килийното училище е в разцвета си. Тя обучава възпитаничките си по учебници, които лично е донесла от Киев, където е завършила образованието си. Друга учителка е монахиня Замфира - Златка Манчева - изпратена от монахиня Евпраксия в Киев, където също завършва епархийското училище и след нея става игуменка на манастира. А монахиня Христина е безстрашната българка укривала Васил Левски близо четири години по време на неговите обиколки из България. Тя е съсечена от турски ятаган през 1877 година по време на опожаряването на Сопот.          Килийни училища имало и в двете църкви - "Света Богородица", която се намирала на "Трапето" и разрушена по време на пожара, и "Свети Петър и Павел", намираща се тук в двора, опожарена през 1877 и възстановена 1879 година.

     Освен манастирски и църковни килийни училища е имало и частни такива. Най-прочутото от тях е това на Иван Гърбата, което е просъществувало в продължение на няколко десетилетия. Когато учебното дело в града е в разцвета си по време на учителстването на Йордан Ненов, Иван Гърбата закрива своето частно училище и изпраща децата в общото. Друго частно смесено училище основава Георги Хаджиниколов - брат на Вазовата майка Съба. В неговото училище обучението надраснало това в другите килийни училища.

     Населението на Сопот било изключително будно и предприемчиво. Бързо се развивали занаятите и търговията, поради което бива наречен "кючюк Манчестър" или "герджик Сопот". Не изостанали и по отношение на образованието. Килийните и частни училища не задоволявали будните сопотчани. След откриването на  Габровското училище, те се заели с подготовка за направата на първото светско училище в града. Първоначално те поканили патриарха на българската просвета Неофит Рилски, но не успели да го привлекат. За него се карали пет града - Казанлък, Сопот, Пловдив, Кюстендил и Копривщица. Той отива в Копривщица. Не се отчаяли сопотчани и се обърнали към карловеца Христо поп Василев, който приел, и през 1838 година "в присъствието на свещеници и граждани с голямо тържество" открил новобългарското сопотско училище. Скоро то се оказало тясно да побира учениците и през 1840 година била построена нова училищна сграда, която се намирала на хълма "Трапето" близо до църквата "Света Богородица". През 1877 година училището изгаря.

     Сопотското училище си имало и свой печат, на който е изобразен петел, символизиращ пробуждането на българския народ.

radino4Като разбрали, че знанията, които дава взаимното училище са недостатъчни, първенците на града се обърнали с молба към своя съгражданин Калист Луков - главен учител по това време в класното училище в Габрово , да се заеме с откриване на класно училище и в Сопот. Калист Луков е един от първите ученици на Неофит Рилски и негов съратник. Той приема предложението на сопотчани и полага основите на класното (главното) училище и първата училищна библиотека. Учителства от 1841 до 1853 година. През 1849 година пръв в историята на новобългарското образование използва звуковата метода. Взема дейно участие в борбата за независима българска църква.

     Твърде много за развитието и укрепването на сопотското училище и неговата библиотека допринесъл и Васил Априлов.

     След Калист Луков за главен учител дошъл Георги Икономов. По негово време учебното дело значително напреднало. Само в класното училище имало 120 ученици. Преподавал е без учебници с помощта на записки. Сам той написал учебник и няколко книги. Някои неща са показани във витрините на експозицията: карикатура на гръцкия хиким Леонид в Сопот, заглавие на корица "Краткий най-новий писмовник". Техен автор е именно Георги Икономов.

radino5     От 1855 до 1861 година за главен учител бил избран Йордан Ненов. Той тласнал учебното дело напред и училището станало още по-прочуто.Броят на учениците в класното училище достигнал цифрата 450, като ученици идвали от Троян, Ловеч, Плевен, Етрополе, Тетевен, Карлово, Клисура и др. Курсът на взаимното училище бил три годишен, а на класното четири годишен. В класното училище се изучавали всеобща история, алгебра до логаритми, физика, катехизис, български език, руски, гръцки, турски, астрономия, етика и др. Сопотското училище едно от първите в страната, което е чествало деня на Кирил и Методий като национален празник, станало на 8 май 1857година. Йордан Ненов бил любим учител на Иван Вазов. От него Вазов е закърмен с любовта към стиховете, тъй като сам Йордан Ненов обичал да пише. Поради това, че той станал неудобен за някои сопотски чорбаджии, бил принуден да се раздели със сопотчани. Периодът, през който Йордан Ненов бил главен учител в Сопот, е най-плодотворен в историята на сопотското училище до Освобождението.

     След Йордан Ненов тук учителства Партений Белчев - преподавал физика, риторика (красноречие), патология, руски език, френски. Той също е бил учител на Иван Вазов.

     Друг учител е Георги Фъргов - братовчед на Левски. Взел активно участие в дейността на сопотския революционен комитет. Член-основател на местното читалище "Братство".

     Никола Ковачев - заслужил възрожденски учител. Иван Вазов е посещавал часовете му по турски език по настояване на баща си.

     Фратю Попов - роден в Сопот и учителствал тук по време на революционната дейност на Левски. Активен член на революционния комитет и един от основателите на читалището.

     Георги Смилов - първият български учител химик. Завършил Техническия институт в Петроград, член на революционния комитет.

     Ганчо Попниколов - роден в Сопот. С малки прекъсвания учителствал в родния си град. Касиер на изградения от Левски революционен комитет и председател на възобновения такъв от Тодор Каблешков. Делегат на Оборище. Член основател на читалището.

     Сребрьо Петров Стойновски - деятел по времето на Левски. Участвал в първата легия на Раковски. Учител в различни селища из страната. В Сопот учителства с Никола Попганчев и е негов сподвижник, член на революционния комитет.

     Димитър Фингов - роден в Калофер, където е бил учител18 години. В Сопот дошъл през учебната 1874/75 година и останал до Освобождението. Взел дейно участие в организирането на Априлското въстание като член на революционния комитет. До нас са достигнали девет негови оригинални и преводни книги.

     Мария Българова - родена е Сопот, учила в девическия манастир при леля си Евгения. Завършила с отличие стопанското девическо училище, а след това и Габровското. Когато се завръща в родния си град, тя с любов се отдала на учителската професия. Нейното учителстване съвпада с революционния кипеж по времето на подготовката на Априлското въстание. Тя е ушила знамето на въстаниците. Данните говорят, че Мария Българова е прототип на Рада Госпожина от романа "Под игото" на Иван Вазов.

     Йеромонах Кирил Нектариев - роден в Сопот, голям български родолюбец и дарител. Подпомагал развитието на просветното дело в България. Повече от три десетилетия щедро подкрепял училищата в родния си град. Завещал цялото си състояние на училища, църкви и манастири в Пловдивско, между които са и сопотските.

     Хаджи Гьока Павлов - роден в Сопот, голям български родолюбец и благодетел. Другар и съратник на Левски. Взел дейно участие в подготовката на Априлското въстание. Един от организаторите на бягството на сопотчани през 1877 година. Подпомагал материално сопотските училища.

     През 1877 година Сопот е опожарен от башибозуците. На прах и пепел са превърнати стотици къщи, дюкяни, двете църкви, мъжкия манастир и двете цветущи училища - мъжкото и девическото.

     Делото на сопотските учители е свързано със създаването и укрепването на много училища в различни краища на поробената ни родина. То представлява ценен принос в развитието на националната просвета и култура.

     Повече от 100 сопотски учители открили над 22 взаимни училища, от които 14 девически (между тях и софийското девическо училище, основано от Неделя Петкова), създали 3 класни училища и били главни учители и преподаватели в повече от 45 градове и много села. Показана е малка схема на селищата, в които сопотските учители са основали училища и са били главни учители и преподаватели.

     Десетки сопотски учители и учителки вземат дейно участие в борбата за национално освобождение:

     Неделя Петкова Караиванова - родена в Сопот. Получава грамотност в килийното училище на девическия метох. Разширява знанията си чрез самообразование, изучава взаимоучителната метода и я прилага успешно в основаните от нея девически училища в София, Самоков, Кюстендил, Прилеп, Охрид, Солун и други. Тя е основоположница на първите женски дружества в Македония.

     Станислава Петкова - дъщеря на баба Неделя. Родена в Сопот. Учителствала в Битоля, Охрид, Воден и Солун. Заедно с майка си - баба Неделя, по поръчение на Левски и по даден от него модел те се заловили да изработят знамето на БРЦК. Преди да го довършат, турските власти правят обиск у тях и вземат знамето. Майката е съдена в Битоля и Солун, но е оправдана. Двете вземат дейно участие в подготовката на Кресненското въстание в Македония през 1878година, избухнало като протест срещу Берлинския договор.

     Христо Петров Ковачев - роден в Сопот. Завършил училището при Йордан Ненов. Учителствал в Пазарджик, с. Райково  и дълго време в София. Съратник на Левски и софийския революционен комитет. Съден заедно с Левски и заточен в Диарбекир, откъдето се завръща след Освобождението.

     Илия Костов Гюндюзов - завършил в родния си град Сопот. Учителства в Дъбене, а след това във Ведраре, където основал революционен комитет. Верен другар и съратник на Левски, осъден на заточение в Диарбекир, след Освобождението се завръща в България.

     Гана Найденова - Стоилова - родена в Сопот, завършила килийното училище в девическия манастир. По време на подготовката на Априлското въстание е учителка в Клисура. Ушила знамето на клисурци и взела участие в сражението с войската на Тосун бей на Зли дол. Тя също е един от прототипите на Рада Госпожина от "Под игото".

radino6     В сопотското мъжко училище е учил и патриархът на българската литература Иван Вазов. За него той разказва в някои свои произведения - мемоарите "Даскалите", разкази, стихотворения. Ето един стих посветен на училището от стихотворението "Сопот":

...Аз виждам и школото мило,
белнало се на оня рът,
душа ми детска закърмило
с любов към бога и светът...
 

Последна промяна (Четвъртък, 16 Септември 2010 11:39)

 
пожари